Време е да преглътна сълзите,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли, липсват ми дните,
в огън превръщащи лед.
Миналото е черна преграда,
невещаеща нищо добро,
сърцето от спомени страда,
кървящо в свойто легло.
В окови мечтите превърнати,
постоянно ме връщат назад,
а стонове… тихи, изтръгнати
възбуждат най-страшния глад ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up