Време е да преглътна сълзите,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли, липсват ми дните,
в огън превръщащи лед.
Миналото е черна преграда,
невещаеща нищо добро,
сърцето от спомени страда,
кървящо в свойто легло.
В окови мечтите превърнати,
постоянно ме връщат назад,
а стонове… тихи, изтръгнати
възбуждат най-страшния глад ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация