Кога ли се превърнах във жена?
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят,
зарастнаха – с протези от олово.
Изправена поемам своя път,
платила всички дългове и глоби.
Кога ли се превърнах в светлина?
Сбогувах се с бодлите на съдбата
и своя предопределен товар
ще нося като кръста - към разпятие. ...