13 nov 2014, 18:11

Време е 

  Poesía » Filosófica
681 0 2
Кога ли се превърнах във жена?
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят,
зарастнаха – с протези от олово.
Изправена поемам своя път,
платила всички дългове и глоби.
Кога ли се превърнах в светлина?
Сбогувах се с бодлите на съдбата
и своя предопределен товар
ще нося като кръста - към разпятие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??