Време е...

Jan 20, 2020, 7:59 AM

Poetry

620 0 0

Дойдох на този свят
за радост, за изява...
Но хваща ме и яд,
че всичко не узрява.
Светът ли ми е крив,
или го не поливах?
Че всеки ден е сив
и аз с нощта го сливах.
Но с нишка от сребро
животът си претеглям.
За зло или добро,
към друг живот потеглям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Мъртва любов
Phenomenology Reborn

Appearing as an apparition apart from a parting decision, there lies a momentous vision beyond the r...
Corrupted

Why can't I stop all those feelings, these thoughts? Was my heart meant to be yours? My mind is play...
Две ръце

Нощта претисна ме до постелята сърцето ми сякаш спря да бие пред очите ми райска градина препълнена ...

More works »