Живеем в свят на бързи думи,
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови,
а дъхът - зад маска стара.
Мечтите, дето бяха нови,
сега са прах по черна гара.
Любов? Все по-далечна става,
изгубена сред страх и време.
Светът крещи, но кой остава
да чуе шепота му в мене? ...