May 3, 2019, 11:07 AM

Време за мълчание 

  Poetry » Other
1419 11 16
Прибирам си думите. Там, откъдето са те,
небето е толкова близо, че свършва земята.
Понякога литва крилото на къщно перде,
но силният гръб на изгрелия ден го намята.
И думите само ограждат безбрежния цвят
на първото пролетно синьо. Рисуват контури
и босите стъпки на някоя буря броят
с метричната точност на своя порядък ажурен.*
А смисълът – той е онази припламнала длан,
която допира в молитва дланта на сърцето.
Земята, която остава след есенна бран,**
със своята бедна, дълбока надежда да свети. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Цонева All rights reserved.

Random works
: ??:??