Петра (Петя Цонева)
45 158
3.05.2019 г., 11:07 ч.

Време за мълчание 

  Поезия » Друга
1332 11 16

Прибирам си думите. Там, откъдето са те,

небето е толкова близо, че свършва земята.

Понякога литва крилото на къщно перде,

но силният гръб на изгрелия ден го намята.

 

И думите само ограждат безбрежния цвят

на първото пролетно синьо. Рисуват контури

и босите стъпки на някоя буря броят

с метричната точност на своя порядък ажурен.*

 

А смисълът – той е онази припламнала длан,

която допира в молитва дланта на сърцето.

Земята, която остава след есенна бран,**

със своята бедна, дълбока надежда да свети.

 

Една Бетелгейзе*** над нея е онзи простор,

към който пътуват щастливите мои куплети.

Прибирам си думите. Стига ми ясният взор.

И стига ми само сърцето да може да свети.

_________________________________________

*  -Вид бродерия върху изнищен плат

** - Стара дума за оран

*** - Червен свръхгигант, намиращ се от 643 ± 146 светлинни години от Земята. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??