Сбогом! Колко пълни са моите слова?
Мира нямам и дали ще свърши някога това?
Побеляло цялото лице без никаква надежда,
опитвам да отроня някаква сълза.
Усещам - в гърлото напира нещо,
но замлъквам в миг тъма
и виждам теб отсреща -
как тръгваш с куфара сега.
Иди си! Моля те безгласно.
Върви си и недей се връща ти,
аз няма да ридая безутешно
за спомена от миналите дни. ...