Знам, няма как да те намеря
в словесния, в железния бетон,
душата ми в нощта трепери,
наметната със овехтял балтон.
Тя цялата покрита е със рани,
покрит е с рани целият ми гръб,
а думите ми плачат приковани,
притихнали зад счупения зъб.
И може би небесният ни корен
ще може моя път да промени –
с небето невъзможно е да споря,
от него слез сега и ме вземи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up