Jun 13, 2012, 12:08 AM  

Време за вечеря 

  Poetry » Other
734 0 8
Знам, няма как да те намеря
в словесния, в железния бетон,
душата ми в нощта трепери,
наметната със овехтял балтон.
Тя цялата покрита е със рани,
покрит е с рани целият ми гръб,
а думите ми плачат приковани,
притихнали зад счупения зъб.
И може би небесният ни корен
ще може моя път да промени –
с небето невъзможно е да споря,
от него слез сега и ме вземи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??