13 jun 2012, 0:08  

Време за вечеря 

  Poesía » Otra
732 0 8
Знам, няма как да те намеря
в словесния, в железния бетон,
душата ми в нощта трепери,
наметната със овехтял балтон.
Тя цялата покрита е със рани,
покрит е с рани целият ми гръб,
а думите ми плачат приковани,
притихнали зад счупения зъб.
И може би небесният ни корен
ще може моя път да промени –
с небето невъзможно е да споря,
от него слез сега и ме вземи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??