Nov 12, 2013, 6:51 PM

Времена 

  Poetry » Other
5.0 / 3
603 0 6

Живяхме във времена 

с  бурни  ветрове  и  смерчове.

Оцелявахме по чудо с  Божията  помощ.

Как успявахме?  Така и не разбрахме.

 

В дневниците  ни се изписваха

сложни ситуации. Бурни анотации.

Гонихме вятъра с напрегнати криле.

 

По тревата нежна и гладка тичахме задъхани.

Но кажи ми, Господи, защо не достигнахме

до кристалните наши мечти?

 

Какво ни попречи?  Знаеш  го само ти.

Невероятна мобилизация.

Много сериозни усилия. Луди глави.

 

Не открихме само едно.

Твърдото, мазно,  сурово петно

на лукавата плячка за коварната дребна пиячка.

 

Не продадохме ние  душите свои

на Дявола и от там произлязоха толкова много беди.

Но спахме достойни, спокойни, честити!

Вярата не загубихме. Себе си най–вече погубихме.

 

А как да я караме, Боже, по–нататък?

Може би лакът по лакът!

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • And smells of expensive perfume It is flying all over the roads And is faster than one could assume....
  • The dog was happy in the yard Enjoyed to play around It was a conscientious guard Of this small vill...
  • PRAYER When I wake up in my cold lonely bed I’m searching for your tender skin And I scroll my thoug...

More works »