monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
12.11.2013 г., 18:51 ч.

Времена 

  Поезия » Друга
601 0 6

Живяхме във времена 

с  бурни  ветрове  и  смерчове.

Оцелявахме по чудо с  Божията  помощ.

Как успявахме?  Така и не разбрахме.

 

В дневниците  ни се изписваха

сложни ситуации. Бурни анотации.

Гонихме вятъра с напрегнати криле.

 

По тревата нежна и гладка тичахме задъхани.

Но кажи ми, Господи, защо не достигнахме

до кристалните наши мечти?

 

Какво ни попречи?  Знаеш  го само ти.

Невероятна мобилизация.

Много сериозни усилия. Луди глави.

 

Не открихме само едно.

Твърдото, мазно,  сурово петно

на лукавата плячка за коварната дребна пиячка.

 

Не продадохме ние  душите свои

на Дявола и от там произлязоха толкова много беди.

Но спахме достойни, спокойни, честити!

Вярата не загубихме. Себе си най–вече погубихме.

 

А как да я караме, Боже, по–нататък?

Може би лакът по лакът!

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??