Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.
Постоянно съм някъде временно,
все насреща, животе мой, тичаш.
Щом се срещнем – разминем се, чезнеш
там, зад мен, с облак прах под петите.
Благославям при всяка от срещите,
ругатнисвам когато си тръгнеш.
Пак намествам товара на плещите
и потеглям с билета за бъдното. ...