Временности

4 abr 2018, 0:42

Poesía » Filosófica

1088 6 2

Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.

Постоянно съм някъде временно,
все насреща, животе мой, тичаш.
Щом се срещнем – разминем се, чезнеш
там, зад мен, с облак прах под петите.

Благославям при всяка от срещите,
ругатнисвам когато си тръгнеш.
Пак намествам товара на плещите
и потеглям с билета за бъдното.

Докогато е кръгла земята,
а краката напред в пътя кретат,
постоянно, навреме, все някъде,

двама с теб, мой живот, ще се срещаме...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.