Времето
Пуснах в полет душата да лети…
Окъпах сърцето в океан от мечти…
Оставих се на времето и то ме взе,
Прегърна ме, а аз поставих глава
по детски на неговите рамене.
Разходи ме ТО из непознати страни,
Отвори за мен заключени врати.
Изгони мисълта ми стара,
Като нежно и се скара.
После продължихме без посока,
да вървим на дълга звездна разходка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up