Времето

Пуснах в полет душата да лети…

Окъпах сърцето в океан от мечти…

Оставих се на времето и то ме взе,

Прегърна ме, а аз поставих глава

по детски на неговите рамене.

Разходи ме ТО из непознати страни,

Отвори за мен заключени врати.

Изгони мисълта ми стара,

Като нежно и се скара.

После продължихме без посока,

да вървим  на дълга звездна разходка.

Подскачахме от звезда на звезда,

Даже ме повдигна и целунах мъдрата луна.

Тя се разсмя, разтърси глава и каза:

„Не искам отново в теб, дете,

да виждам старческо лице!

Бъди винаги само ТИ

и ще видиш как живота ще върви!”

Аз и времето… странството ни свърши,

Ето на нещо пак да се прекърши.

Сетих се за целувката лунна…

Времето очите ми погали

и ме положи да заспя…

А после отлетя...

М.    ….05.Г.