Isaan (Теодора Симеонова)
35 11
Sep 17, 2011, 10:53 PM

Времето 

  Poetry » Other
842 0 5

           Като пясък, изтичащ през шепите,

            се стопяваш, родено в прибоя.

            Няма спиране. Няма известие,

            няма истина  - моя и твоя...

 

            Няма никаква диря по пясъка,

            няма призив на чайка самотен.

           Ти се раждаш самотно и някак си

           се стопяваш  - без стон и  без вопъл.

 

          И родено в зората на нищото,

          точно Там ще изчезнеш навярно.

          Да те спра и да мога  - не искам.

         Искам само едно – да се справя.

 

          И сред всичките тези неволи

         само стъпките ми по плажа

         се разхождат – нахални и голи,

         искат някак  да те накажат...

 

          Те не знаят навярно, прости им.

          Остави ги да бъдат крилати.

          Само миг да се чувстват всесилни.

          После аз ще им плащам цената...

 

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??