17.09.2011 г., 22:53 ч.

Времето 

  Поезия » Друга
913 0 5
Като пясък, изтичащ през шепите,
се стопяваш, родено в прибоя.
Няма спиране. Няма известие,
няма истина - моя и твоя...
Няма никаква диря по пясъка,
няма призив на чайка самотен.
Ти се раждаш самотно и някак си
се стопяваш - без стон и без вопъл.
И родено в зората на нищото,
точно Там ще изчезнеш навярно.
Да те спра и да мога - не искам.
Искам само едно – да се справя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??