Като конници строги минутите

трополят по чакъла на времето.

Всички мисли, (дори и нечутите),

се опитва сега да ни вземе то.

Да премаже мечтите ни плъзнали

като мравки да търсят надеждата.

С обещания плахи, премръзнали

да ни храни, докато проглеждаме.

И докато сами се изправиме,

неусетили още посоката,

да ни сложи олово във ставите,

да ни хвърли без жал във дълбокото.

Подло време! Измамно, неистинско,

заблудило ни с кухи илюзии.

Да сме негови съдници искаме,

а не кукли от него тътрузени.