Като конници строги минутите
трополят по чакъла на времето.
Всички мисли, (дори и нечутите),
се опитва сега да ни вземе то.
Да премаже мечтите ни плъзнали
като мравки да търсят надеждата.
С обещания плахи, премръзнали
да ни храни, докато проглеждаме.
И докато сами се изправиме,
неусетили още посоката,
да ни сложи олово във ставите,
да ни хвърли без жал във дълбокото. ...