31.07.2016 г., 8:48 ч.

Времето 

  Поезия » Друга
467 0 0
Като конници строги минутите
трополят по чакъла на времето.
Всички мисли, (дори и нечутите),
се опитва сега да ни вземе то.
Да премаже мечтите ни плъзнали
като мравки да търсят надеждата.
С обещания плахи, премръзнали
да ни храни, докато проглеждаме.
И докато сами се изправиме,
неусетили още посоката,
да ни сложи олово във ставите,
да ни хвърли без жал във дълбокото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??