Във купола събираше се времето -
това, което преминава всеки миг.
Времето - все така нестигащо
за целите в живота ни велик.
И трупаме запаси... там, под купола.
Заделяме по малко всеки ден.
Седнали на маса вечер в ъгъла
споделяме за жизнения плен.
Когато наслои се пласт над пласт от времето
и куполът остане без стени,
прераждаме се пак за времето,
което от живота ни дели.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up