Времето

22 mar 2009, 18:04

Poesía

475 0 2

Във купола събираше се времето -

това, което преминава всеки миг.

Времето - все така нестигащо

за целите в живота ни велик.

И трупаме запаси... там, под купола.

Заделяме по малко всеки ден.

Седнали на маса вечер в ъгъла

споделяме за жизнения плен.

Когато наслои се пласт над пласт от времето

и куполът остане без стени,

прераждаме се пак за времето,

което от живота ни дели.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.