Jan 23, 2020, 11:49 AM

Времето 

  Poetry » Phylosophy
594 0 1
Времето
То чертае само бръчки по лицето,
с бяла четка рисува нашите коси.
Но не може да достигне до сърцето,
ден след ден намалява ,за жалост,уви!
Отдавна старият часовник на стената,
тик-така, отброява нашите житейски дни!
Една човешка история до болка позната,
раждаш се гол,живееш и гол умираш нали!
А някои лакоми са за пари,богатства, къща,
то и за тях тече назад никога не се връща!
На всичко са готови те да имат много пари, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??