23.01.2020 г., 11:49 ч.

Времето 

  Поезия » Философска
591 0 1
Времето
То чертае само бръчки по лицето,
с бяла четка рисува нашите коси.
Но не може да достигне до сърцето,
ден след ден намалява ,за жалост,уви!
Отдавна старият часовник на стената,
тик-така, отброява нашите житейски дни!
Една човешка история до болка позната,
раждаш се гол,живееш и гол умираш нали!
А някои лакоми са за пари,богатства, къща,
то и за тях тече назад никога не се връща!
На всичко са готови те да имат много пари, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Предложения
: ??:??