Времето*...
Когато във лятната вечер далече
ме води объркана в транс мисълта,
решавам, че време отдавна е вече
да тръгна след нея възторжен в нощта...
Загледан в звездите, увлечен в мечтите
тъй много въпроси си шепна самин,
че няма да мога до Края на дните
покой да намеря дори от един...
А там в Необята, навярно Звездата
е дето след време ще ме приютѝ,
когато Животът ми, тук на Земята, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up