Времето*...
Когато във лятната вечер далече
ме води объркана в транс мисълта,
решавам, че време отдавна е вече
да тръгна след нея възторжен в нощта...
Загледан в звездите, увлечен в мечтите
тъй много въпроси си шепна самин,
че няма да мога до Края на дните
покой да намеря дори от един...
А там в Необята, навярно Звездата
е дето след време ще ме приютѝ,
когато Животът ми, тук на Земята, ...