Времето и аз
Проклето да е миналото време,
как неусетно някак си изтече.
От мен успя то спомени да вземе,
които са достатъчно далече.
В сегашното безпаметно се скитам.
Отсреща без причина не пресичам.
Допитвам се за всичко със звездите,
че светлия им шепот най-обичам.
Мен бъдещето винаги ме стряска.
Далеч напред не искам да поглеждам.
Добрата дума и моментна ласка
подхранват във сегашното надежда.
Със слънчева усмивка все се будя
и искам всеки ден да е вълшебен.
Самият аз, да бъда днешно чудо,
осмислил всеки миг като последен.
Усмивка и надежда в мен не крия,
че има ли прикритост, е илюзия.
Смисълът във цялата магия -
звездите да усетим като музика.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен, истинска Поезия! Поздрав!
-
Много оптимистично и ми оправи настроението. Браво!
-
И от мен-здравей!
-
"Добрата дума..."!!!
Поздрав, Вальо! -
!!!
-
Със слънчева усмивка все се будя
и искам всеки ден да е вълшебен.
Самият аз, да бъда днешно чудо,
осмислил всеки миг като последен.
Продължавай да се будиш със усмивка, адаш!
Поздрав за прекрасния стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това е страхотна философия, Вал! Много се радвам да си днешното чудо.
Радвам се, че те познавам