valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
29 окт. 2009 г., 15:40

Времето и аз 

  Поэзия
495 0 7

Проклето да е миналото време,
как неусетно някак си изтече.
От мен успя то спомени да вземе,
които са достатъчно далече.

В сегашното безпаметно се скитам.
Отсреща без причина не пресичам.
Допитвам се за всичко със звездите,
че светлия им шепот най-обичам.

Мен бъдещето винаги ме стряска.
Далеч напред не искам да поглеждам.
Добрата дума и моментна ласка
подхранват във сегашното надежда.

Със слънчева усмивка все се будя
и искам всеки ден да е вълшебен.
Самият аз, да бъда днешно чудо,
осмислил всеки миг като последен.

Усмивка и надежда в мен не крия,
че има ли прикритост, е илюзия.
Смисълът във цялата магия -
 звездите да усетим като музика.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...осмислил всеки миг като последен..."
    Това е страхотна философия, Вал! Много се радвам да си днешното чудо.
    Радвам се, че те познавам
  • Прекрасен, истинска Поезия! Поздрав!
  • Много оптимистично и ми оправи настроението. Браво!
  • И от мен-здравей!
  • "Добрата дума..."!!!
    Поздрав, Вальо!
  • !!!
  • Със слънчева усмивка все се будя
    и искам всеки ден да е вълшебен.
    Самият аз, да бъда днешно чудо,
    осмислил всеки миг като последен.

    Продължавай да се будиш със усмивка, адаш!
    Поздрав за прекрасния стих!
Предложения
: ??:??