Времето ни някак си неохотно изтича.
А казваше, че дълго ще остане.
Но ето, Февруари веч наполовина мина
и да го върна все по-трудно става.
Времето ни. Не е само Февруари.
Да беше само той. Ама не е.
След него Март, и така нататък.
Изтичат спомени. Окъпани във цветове.
То. Времето ни. Накъсява със секунди.
Понякога от ъгъла прокрадва се въздишка.
Закъсняла е и бърза с тихи стъпки.
Да ме настигне и да ме докосне иска. ...