Времето, разстоянието и любовта
Всяка дълга и неизбежна раздяла
е едно голямо и нестихващо страдание,
че ще се видим скоро ще си обещаем,
но постепенно знам, ще се забравяме…
И плачем и за старите дни мечтаем,
времето спира, но бавно върви,
пишем си често, говори си даже:
„Колко ми липсваш“ – „На мен също ти“…
Гледаме снимки, прегръщаме писма,
и се кълнем колко се обичаме,
пращаме целувки към пълната луна ...