Monny (Симона Гълъбова)
223 764
Feb 6, 2010, 7:44 PM

Вричане... 

  Poetry » Love
543 0 3

Проблясъкът в кристалните ни чаши

запалва вихър във очите ми големи,

защото зная, че  нощта е само наша,

върховно прелестна и без проблеми.


Ти кимваш утвърдително, прочел душата

и твоите ръце обгръщат мойто тяло...

А после с поглед се стремим към Небесата

и тихичко се молим на звездите в Бяло...


Очите ти ме приковават нежно,

а мокрият им блясък ми е сила,

сърцето си подавам неизбежно,

а ти безмълвно ми прошепваш: Мила!


И булото на недоверието в миг се свлича,

копринените му следи те галят с пръсти,

молитвата ми откровена в твоята се врича

и после онемели и обичащи  се кръстим...


И чашите кристални засияват двойно,

защото две души в една живеят...

И всичко адово превръщаме в покойно!

И дяволите пред мощта Божествена немеят!!!


 

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??