Monny (Симона Гълъбова)
223 764
6.02.2010 г., 19:44 ч.

Вричане... 

  Поезия » Любовна
531 0 3

Проблясъкът в кристалните ни чаши

запалва вихър във очите ми големи,

защото зная, че  нощта е само наша,

върховно прелестна и без проблеми.


Ти кимваш утвърдително, прочел душата

и твоите ръце обгръщат мойто тяло...

А после с поглед се стремим към Небесата

и тихичко се молим на звездите в Бяло...


Очите ти ме приковават нежно,

а мокрият им блясък ми е сила,

сърцето си подавам неизбежно,

а ти безмълвно ми прошепваш: Мила!


И булото на недоверието в миг се свлича,

копринените му следи те галят с пръсти,

молитвата ми откровена в твоята се врича

и после онемели и обичащи  се кръстим...


И чашите кристални засияват двойно,

защото две души в една живеят...

И всичко адово превръщаме в покойно!

И дяволите пред мощта Божествена немеят!!!


 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??