Проблясъкът в кристалните ни чаши
запалва вихър във очите ми големи,
защото зная, че нощта е само наша,
върховно прелестна и без проблеми.
Ти кимваш утвърдително, прочел душата
и твоите ръце обгръщат мойто тяло...
А после с поглед се стремим към Небесата
и тихичко се молим на звездите в Бяло...
Очите ти ме приковават нежно,
а мокрият им блясък ми е сила,
сърцето си подавам неизбежно,
а ти безмълвно ми прошепваш: Мила! ...