ВРЪБНИЦА
Отрупан е храмът в зелени клони.
От тях мъзгата плаче и кърви.
За Христос ли сълзите пророних,
или за вехнещите тук върби.
И викахме с клоните Осанна,
след туй ги стъпкахме в пръстта.
За мене само болката остана.
… За поруганите върби и за Христа.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up