Nov 26, 2017, 8:09 PM

Все някой някога 

  Poetry » Other
351 0 2

 

Крачиш по орисана пътека

в надежда за желаното пресичане

и без значение е в кой си век,

когато прозвучи „Обичам те!“

 

Много често тя е камениста

и завоите се пазят от змии.

Опазиш ли съвестта си чиста,

ще дишаш не в калта, а сред орли.

 

Всяко нещо има си цена,

която ще платиш! – помни го ти.

Ще потънеш в гробна тъмнина,

без да носиш власт, тухли и пари.

 

Но за това ти не съжалявай,

че си отиде, както се бе появил.

Пред което си след теб оставил

все някой някога ще помълчи.

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??