Все някой някога

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

26 нояб. 2017 г., 20:09

Поэзия » Другая

368 0 2

Крачиш по орисана пътека

в надежда за желаното пресичане

и без значение е в кой си век,

когато прозвучи „Обичам те!“

Много често тя е камениста

и завоите се пазят от змии.

Опазиш ли съвестта си чиста,

ще дишаш не в калта, а сред орли.

Всяко нещо има си цена,

която ще платиш! – помни го ти.

Ще потънеш в гробна тъмнина,

без да носиш власт, тухли и пари.

Но за това ти не съжалявай,

че си отиде, както се бе появил.

Пред което си след теб оставил

все някой някога ще помълчи.