Пълзят мислите
и някак се стопяват в
дългия си път.
За ново раждане е късно,
за път оттакък - казват - рано е.
Оставям ги да си болят
и нека си пълзят…
Все някоя от тях ще оцелее,
а аз… в надеждата ще рея.
…………………………………..
A мислех си, че ще умра
от болката и от страха.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up