Пълзят мислите
и някак се стопяват в
дългия си път.
За ново раждане е късно,
за път оттакък - казват - рано е.
Оставям ги да си болят
и нека си пълзят…
Все някоя от тях ще оцелее,
а аз… в надеждата ще рея.
…………………………………..
A мислех си, че ще умра
от болката и от страха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация