Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.
Ръцете ти бяха топли, силни,
а умът ти- манипулативен.
Устните ти, меки, сладкодумни,
замъгляваха главата ми.
Аз си тръгнах, готова
да поемам свободно от живота.
Но как да живея, когато
все още ме преследваш в съня?