Все още

13.01.2020 г., 7:56 ч.

Поезия » Любовна

641 0 0

Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.

Ръцете ти бяха топли, силни,
а умът ти- манипулативен.
Устните ти, меки, сладкодумни,
замъгляваха главата ми.

Аз си тръгнах, готова
да поемам свободно от живота.
Но как да живея, когато
все още ме преследваш в съня?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.