Разбира се, че още се обичаме.
Разбира се, усещаме и болката
и някак си съвсем не ни прилича
любовта ни да е колкото пък толкова.
Тогава ще си спомняме за лятото.
Как с цялата си прелест ме огряваше
събрала полета на цяло ято -
душата ми за тебе се надяваше.
Понякога ний още ще се спомняме.
В очите на жените ще те търся.
Ръцете ми ще искаш. Дъх и стонове.
Но мъката със болка ще ни ръси. ...