Разбира се, че още се обичаме.

Разбира се, усещаме и болката

и някак си съвсем не ни прилича 

любовта ни да е колкото пък толкова. 

Тогава ще си спомняме за лятото. 

Как с цялата си прелест ме огряваше 

събрала полета на цяло ято - 

душата ми за тебе се надяваше. 

Понякога ний още ще се спомняме. 

В очите на жените ще те търся. 

Ръцете ми ще искаш. Дъх и стонове. 

Но мъката със болка ще ни ръси. 

Разбира се, че още се обичаме. 

Понякога ще спираме. Наужким. 

Представяш ли си колко сме се вричали 

преди да се разминем, да се случим... 

Стихопат. 

Danny Diester