Все още слънце крие мойта пазва

Nov 15, 2020, 10:37 AM

Poetry » Love, Other

208 4 9

И някаква унила сивота,
в душата ми мъгливо се разстила.
Усмивките за лятото пестя,
зад девет ключа радостта, немила,

зад девет катинара занемя,
и себе си сама не разпознала,
разравя тъжно твърдата земя,
не би ли хризантема разцъфтяла.

Не ти ли досади да си мълчиш?
Страхът в душата бавничко пролазва.
С очи на влюбен погледни и виж!
Все още слънце крие мойта пазва.

Ликът ти тъй угрижен, мил и блед,
ще проясня пак, с ласка лековита
и все тъй дружно, драги мой - напред,
ще теглим с теб каруцата на дните.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-11-15T19:22:00+02:00

Благодаря ви, момичета!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2020-11-15T18:47:11+02:00

Ох, чаровнице, как да не те аплодира човек!👏 Силно те прегръщам!💕
ДИС (Деа)

2020-11-15T12:07:50+02:00

Със слънцето в теб и с красотата на думите ти - каруцата може да стане каляска.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-11-15T11:03:34+02:00

Благодаря, Светеща буболечице! Нека скърца, Красе, надалече да се чуе, че не е затънала. Сядай! На меденки, с канела. За мен кафе, за теб чай - липов.
svetlitschka (Светличка)

2020-11-15T10:57:10+02:00

Все още слънце крие мойта пазва!!!⚘⚘⚘Превърнете каруцата в каляска на мечтите!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-11-15T10:55:16+02:00

И аз те обичам!
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2020-11-15T10:54:05+02:00

Щур!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-11-15T10:48:40+02:00

Дежурната днес откачалка "предава фронта"...Опитва се. Другите 299, няма да й позволят. И не годините са страшни, сенсей...
генек (Георги Коновски)

2020-11-15T10:44:27+02:00

Без женски страхове. Човек е на толкова, на колкото си въобразява, че е.
Всеки ден ти трябват осем прегръдки за тонус. Започнала си...