15 nov 2020, 10:37

Все още слънце крие мойта пазва 

  Poesía » De amor, Otra
206 4 9

И някаква унила сивота,
в душата ми мъгливо се разстила.
Усмивките за лятото пестя,
зад девет ключа радостта, немила,

 

зад девет катинара занемя,
и себе си сама не разпознала,
разравя тъжно твърдата земя,
не би ли хризантема разцъфтяла.

 

Не ти ли досади да си мълчиш?
Страхът в душата бавничко пролазва.
С очи на влюбен погледни и виж!
Все още слънце крие мойта пазва.

 

Ликът ти тъй угрижен, мил и блед,
ще проясня пак, с ласка лековита
и все тъй дружно, драги мой - напред,
ще теглим с теб каруцата на дните.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??