Стоях на пътя и те чаках,
всеки ден и всяка нощ аз плаках.
По пътя прашен никой не минава,
не се застоява, всеки транзитно преминава.
Не мога да дишам,
не мога да мисля...
Едвам живея, без тебе старея...
Минаха дни, месеци, години...
но аз все още стоя на прашния път,
аз все още роня горчиви сълзи,
аз все още те обичам
и все още в студа те чакам!