Танцуваш танца на мъката, сърце.
Вятърът приглушено припява.
Клони черни размахват криле.
Силно вино кръвта опиянява.
В облаци черни сенки на души
се промъкват в бели одежди,
за да ни покажат как се лети,
в синевата как мечта те повежда.
Ти нагоре не гледаш - без мечта...
Виеш, раните си кървави ближеш.
С капките избледнява любовта...
За себе си ли, сърце, се грижиш? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up