Танцуваш танца на мъката, сърце.
Вятърът приглушено припява.
Клони черни размахват криле.
Силно вино кръвта опиянява.
В облаци черни сенки на души
се промъкват в бели одежди,
за да ни покажат как се лети,
в синевата как мечта те повежда.
Ти нагоре не гледаш - без мечта...
Виеш, раните си кървави ближеш.
С капките избледнява любовта...
За себе си ли, сърце, се грижиш? ...