Слепоочия пламнали светят
и се носят във вихър свещен.
Помъдрели очи на поети
пак разпукват щастливия ден.
И все още Луната е цяла
в този нов и стресиращ ни век.
А росата искри, пожелала
да се радва на нея човек.
Колко пъти били сме щастливи,
колко още остава, не знам?
Но в желания най-причудливи
твоят лик си остава, все там. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up