Все там

28 oct 2008, 12:40

Poesía » De amor

605 0 6

Слепоочия пламнали светят
и се носят във вихър свещен.
Помъдрели очи на поети
пак разпукват щастливия ден.
И все още Луната е цяла
в този нов и стресиращ ни век.
А росата искри, пожелала
да се радва на нея човек.
Колко пъти били сме щастливи,
колко още остава, не знам?
Но в желания най-причудливи
твоят лик си остава, все там. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Все там

Искате да прочетете повече?

Propuestas