Mar 25, 2018, 4:49 PM
Всеки ден
Къде се криеше до днеска,
Надеждо моя – не разбрах?
И мъката си аз – човешка,
в една торбичка си събрах.
Сега, когато те намерих,
аз тръгвам смело пак напред.
И ще забравя как треперех
във дните седмични поред.
И пак за мене ще се съмне,
и хаосът ми – подреден.
И ако щастие ме гръмне –
така да бъде всеки ден.
Надеждо моя – не разбрах?
И мъката си аз – човешка,
в една торбичка си събрах.
Сега, когато те намерих,
аз тръгвам смело пак напред.
И ще забравя как треперех
във дните седмични поред.
И пак за мене ще се съмне,
и хаосът ми – подреден.
И ако щастие ме гръмне –
така да бъде всеки ден.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
